В периода 7-10 юни 1979 г. се провеждат първите общи и преки избори за Европейски парламент – /ЕП/.
От 10 до 13 юни 2004 г. се провеждат шестите поред и последни до сега общи и преки избори за Европейски парламент.
Основните функции на парламента са избирането на Европейската комисия, приемането на бюджета на ЕС и формирането на общата законова рамка за развитие на националните законодателства.
Европарламентът одобрява важните международни споразумения на ЕС, включително приемането на нови държави членки.
В него няма управляващо мнозинство и опозиция в класическия вид. Освен това депутатите не представляват непременно националните интереси на страните си, а защитават общоевропейските ценности.
В европейския парламент са представени почти всички основни политически партии от страните-членки. В момента в парламента, избран през юни 2004 г., има 732 члена от 25-те държави-членки. Това е и най-големият състав от депутати досега. Най-много депутатски места имат Германия /99/, Франция /78/, Великобритания /78/, Испания /54/, Полша /54/, а най-малко – съответно Малта /5/, Естония /6/, Кипър /6/, Люксембург /6/, Словения /7/. След изборите на 20 май България ще има 18 депутати, а Румъния, която ще проведе избори през есента – 36.
Членовете на Парламента не се групират по националности, а по политически групи. Една политическа група включва присъствието на не по-малко от 19 депутати и обхваща не по-малко от 1/5 от държавите членки. Уставът на парламента стимулира сформирането на големи парламентарни групи, а бюджетът, отделян за всяка група, е пропорционален на броя на нейните членове.
Сега в ЕП действат 8 политически групи, които представляват различни концепции за общата европейска политика и процесите на интеграция. Това са:
1 Европейска народна партия и Европейски демократи
От 1999 г. това е най-голямата фракция с 268 депутата. В нея членуват християн-демократи, консерватори, либерали и има представители от всичките 25 държави членки. 42-ма от депутатите са германци, които членуват в партията на Ангела Меркел.
2 Партия на европейските социалисти
Втора по големина с 201 мандата. В нея са представени 23 от страните членки. Латвия и Кипър нямат представители. Най-голямо е присъствието на Франция – 31 депутата, Германия – 21, Верикобритания – 19.
3. Съюз либерали и демократи за Европа – 88 места
4. Зелени/Европейски свободен съюз- 42 места
5. Европейска обединена левица / Северна зелена левица-41 места
6. Независимост и демокрация-36 места
7. Съюз Европа на нациите- 27 места
8. Безпартийни / Независими депутати – 29 места

Европейският парламент има председател и 14 заместник-председатели. В ръководството на сегашния парламент има 10 представители на Европейската народна партия, 5 на ПЕС и 1 либерал.
Парламентът работи във Франция, Белгия и Люксембург. Пленарните сесии, в които участват всички депутати, се провеждат в Страсбург, което е официално седалище на Парламента. Всеки месец депутатите отиват за една седмица в Страсбург за пленарната сесия. Заседанията по комисии и допълнителните пленарни сесии (т.нар. минисесии) се провеждат в Брюксел, а секретариатът на Парламента е базиран в Люксембург.
Заседанията са открити за публика, нормална практика е гласуването с обикновено мнозинство.
Европейският парламент работи достатъчно добре, като използва значителните си пълномощия по отношение на законотворчеството и бюджета, но факт е, че броят на гласувалите избиратели намалява с всеки пореден избор. През 1979 г. на изборите са гласували 63 процента, на тези през 1999 г. – 49,4 процента, а на последните редовни избори през юни 2004 г. пред урните застават едва 44% от европейските избиратели.
Европейският парламент връчва ежегодната награда „Сахаров”, която се дава на личности и организации с принос в защитата на човешките права.

Източници: www.bnt.bg